Предстоящите промени в Изборния кодекс

Какъв е контекстът на промените?

Законодателството преживя множество бурни промени през тази година. Нормотворчеството достигна своя апогей с предложението за нова конституция, която и в този момент минава процедура по обсъждане. Не по-малък интерес се създаде и около т.нар. „ремонт“ на Изборния кодекс. Предстоящите промени получиха широк обществен отзвук и продължават да бъдат в центъра на вниманието повече от един месец.

Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс бе внесен в Народното събрание на 17 август. Интересно е да се отбележи, че това бе същият ден, в който се обяви и предложението за нов обществен договор. Така някои анализатори сметнаха, че се цели забулването на текстовете от по-значимия текст за нова конституция. Със законопроекта се предлагат редица промени, като много от тях се отнасят и до наближаващите избори.

Какви са предложенията за промени в организацията на изборите?

Едно от първите предложения, заложени в законопроекта, е провеждането на избори на дадено място в чужбина да зависи от волята на дипломатическия или консулския представител. Става въпрос за държави, които се намират във военнополитическа криза или във въоръжен конфликт. Другата хипотеза гласи, че не могат да се образуват избирателни секции извън страната, ако дейността на задграничното представителство е преустановена или прекратена. Въвеждането на споменатите изрични забрани цели да засили сигурността на българските граждани, които пребивават на територията на тези държави.

Новите функции на ЦИК

Следващото изменение се съдържа в чл. 57, ал. 1, т. 33, според който Централната избирателна комисия (ЦИК) възлага обработката на изборните резултати директно на „Информационно обслужване“ АД, без да бъде провеждан конкурс за възлагане изпълнението на дейностите по компютърна обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетини с резултати от изборите. По този начин се въвежда законов монопол върху тези дейности.

Създаден е и един изцяло нов член 213а, според който придобиването (чрез наем или закупуване), съхраняването и логистиката на машините се поема изрично от Комисията. С възлагането на тези задачи на Комисията се снемат задълженията от Министерски съвет. Основната тежест следователно пада върху ЦИК, която ще отговаря изцяло за организацията на машинния вот.

В същия нов член 213а се казва, че одитът, тестването и сертифицирането на техническите устройства за машинно гласуване ще се извършва от Държавна агенция „Електронно управление“ съвместно с представители на Българския институт по стандартизация и Българския институт по метрология. До този момент изборът на одитираща организация е извършван от ЦИК. Комисията имаше възможността или да организира конкурс, или директно да се обърне към конкретна одитираща институция. Ето как с нова разпоредба от Изборния кодекс едновременно се разширяват правомощията на ЦИК и ѝ се отнемат други във връзка с нейни основни функции.

Всички тези промени създадоха оживен дебат, тъй като по своя характер те освобождават МС от отговорността за провеждането на нови избори. Не е трудно да предположим какво би било оправданието на политическите партии, ако възникнат трудности в изборния ден или в смятането на гласовете след това. Като се вземат предвид и недобрите примери от близкото минало, се стига до извода, че подобен тип „прехвърляне на топката“ е в най-добрия случай едно спорно решение.

Изборите за Велико народно събрание

Следва едно оригинално по рода си изменение в Изборния кодекс и това е създаване на цяла нова глава петнадесета „а“, озаглавена „Избори за народни представители за Велико народно събрание“ (чл. 306а – 306д.).

Най-обсъжданото предложение в нея е изборите за Велико народно събрание (ВНС) да се проведат по смесена избирателна система. Това означава 200 народни представители да бъдат избирани по пропорционалната система в многомандатни избирателни райони и 200 - по мажоритарната, в едномандатни избирателни райони.

Аргументът, на който се уповават вносителите, е че тази промяна ще бъде положителна за изборите в България. В същото време обаче в мотивите към законопроекта никъде не се споменават примери в подкрепа на това твърдение. Не се дава и отговор на въпроса защо предложението се отнася само за ВНС, а не и за Обикновеното народно събрание.

В тази нова глава са описани още и правомощията на ЦИК, а именно: определяне броя на едномандатните и многомандатните избирателни райони, проследяване на регистрацията на кандидатите и дали тя отговаря на необходимите изисквания, обявяване на резултатите и обнародването им в Държавен вестник незабавно след това.

Други две интересни и същевременно спорни предложения са тези относно отмяната на машинното гласуване при изборите за Велико народно събрание, както и премахването на изричната законова забрана за провеждане на национален референдум по въпроси, които са от компетентността на ВНС.

Отмяната на машинното гласуване при избори за ВНС не е изрично упомената в новите текстове, но лесно можем да си изведем това заключение от § 21 на законопроекта. В него са ясно посочени изборите, за които се позволява машинно гласуване: за избори на народни представители, на президент и вицепрезидент на Републиката и на членове на Европейския парламент от Република България.

Конфликтът с действащата Конституция

Според чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление въпроси от компетентността на ВНС не могат да се решават чрез национален референдум. Премахването на тази законова забрана само по себе си създава съмнения за несъответствие с основния ни закон. По всичко изглежда, че управляващите смятат, че с един такъв референдум ще може да се промени държавното устройство и държавното управление, да се решат въпроси за изменението на територията на страната, да се прекрати членството на България в ЕС и др.

Всичко това би било невъзможно в правния ни ред, тъй като освен във вече цитираната разпоредба, съществува и чл. 158 от Конституцията на Република България, в който е разписано по кои въпроси е задължително свикването на Велико народно събрание. Това внася съмнение за реалната нужда от тази отмяна и за нейното действие.

Избори по време на пандемия

Друго предложение, което разбуни духовете е заложеното в § 22 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта. Според него в извънредна епидемична обстановка изборите ще могат да продължат два последователни дена. Законопроектът обаче не дава никакви конкретни насоки по какъв начин ще се проведат подобни двудневни избори. Не става ясно ще бъде ли прекъсван процесът, по колко чàса ще продължава всеки от изборните дни, как ще гласуват вирусоносителите и т.н.

Ами машинното гласуване?

В разработения законопроект заемат място и някои технически насочени промени. Така например редица данни като общия брой на различните видове недействителни бюлетини, сгрешените бюлетини и унищожените бюлетини вече ще бъдат вписвани в обща графà, а не поотделно. Други данни като броя на неизползваните бюлетини пък няма да бъдат вписвани въобще.

Предложено е и връщане на хартиената бюлетина при президентските и парламентарните избори, въпреки че преди година беше взето решение в тези случаи да се гласува само с машини във всички секции с над 300 избиратели. По този начин се прави една отстъпка от изявената преди време воля в подкрепа за машинното гласуване.

Реакцията на президента

На 28-ми септември президентът Румен Радев обяви, че ще наложи вето върху текста относно отменената забрана за референдуми от сферата на правомощия на ВНС, както и върху текстовете, с които цялата отговорност за машинното гласуване се прехвърля на ЦИК. По неговите думи „промените на толкова важни правила броени месеци преди изборите, но без реален дебат по същество и без детайлна оценка за въздействие, са пример за непредсказуемост на държавната власт и управлението.“

Ветото с конкретните текстове предстои да бъде публикувано на сайта на президентската институция. Дотогава ще следим и ще ви информираме за развитието на тази тема, касаеща нашата демократична система.

Автори: Яна Бегова и Стефан Каралеев